неонови пророци

мохамед
христос
буда
мойсей
заратустра

видях лицата ви от другата страна на пътя
в рекламите по лъскави списания
във нощните маркети
и билбордове по магистралата

да бъдем откровени до последно

ще ви покажа мойта стигма
преди да ви родя

мълча
и се заемам да подреждам хаоса

ще ви зачена всички

ще бъда бременна вселена

а вашите бащи ще ме обичат истински
защото ще съм пълна с обещания

Станислава Станоева

АЗБУКА

Ако погледна към генезиса
Бял и недокоснат е животът
Въже по хоризонта е опънала земята
Гърбът на слънцето е черен от изгаряне

Дървото срича хлорофила със усилие
Епизодично се издигат гилотини революции
Жълт е езикът на историята от мълчание

Зад каменни прегради спят послания
Извезвам с пръсти барелефа на душата
Йодирани от митологии и притчи са илюзиите
Криле сковават събирачите на изречения

Любовните послания са крясък на душата
Мъжете и жените са еднакви в греховете
Невежите посяват нови библии
Осеменяват този свят с измислици за бъдеще

Перуката на космоса е олисяла
Разресва всяка мисъл на столетията
Студът напуква очертанията на телата
Треперим под леда на безсезонието

Усещам как под гърбицата на деня
Физичните закони ме създават
Хартиени оръжия ще раждат думите
Цветът им ще е остър от понятия

Човекът е единствено мерило на душата
Широко се простират древните му скелети

Ще се препънат сенките в съмнения
Ъглите ще се свият във хралупата на буква
Ь която трябва да се срича още

Юзда скроявам на посоките и хронотопа а
Ябълка ми е приготвила змията и ме чака


Станислава Станоева
"Градове и други острови" 2009
ИК "Жанет 45"

Да целунеш Оскар

Ангелът на Пер Лашез
е страшен -
пияна птица, която не може да отлети.

С издърпани очи от тръпка на доволство,
презрително отказващ да е като всички.

Ангелът на Пер Лашез
е твоят ангел, Оскар.

Осакатените му гениталии -
остра рибена кост,
засядат в хранопровода на добрите нрави.
Преспапие,
тъгуващо за дългите ти пръсти...

По сивата стена
най-дългата целувка
минава
от уста
в уста.

Пазачите са неразумни -
самите те залитащи пияни ангели,
опитващи да заличат
следите от любов по каменната ти обвивка.

Лежиш -
обезглавен, самотен Йоканан -
и хиляди невинни дъщери и синове на Саломе
държат главата ти на блюдото на този век.

Докато те прегръщат.


Станислава Станоева

спомен

очаквам пони за рождения си ден с години
а вече знам че няма да ми купят
дори виенско колело и проходилка
не ми достигат за живота

сега ще ми ги подариш ли

ще ми откраднеш ли
пързалка
люлка
пясъчник
от кучета и от пчели да ме е страх
шейна
и жълт молив с гумичка
за да показвам дните в календара

къде е малкото ми столче
с което се повдигах да достигна обич
герданите от мидички
лекарствата които някога изпих защото съм послушна

ще ги завърнеш ли

преди да остарея
небето ще е черен лист
по който пиша своите желания

Станислава Станоева
"Градове и други острови", 2009 г.
ИК "Жанет 45"

french kiss

откривам те
под графитено небе

светлите нежни очи -
лапи на бели сибирски котки

високата лятна коса
достигаща върха на айфеловата кула

дългите крайници -
самотни мостове по сена

в края на булевард клиши
те целувам

френските ласки
ухаят на топъл кроасан

ще минем под триумфалтната арка
две деца
играещи си в началото на столетието
в други градове
в други пространства

а после ще отидем
в булонския лес
за да чуем как расте тревата
на нашите спомени

Станислава Станоева

Томина неделя

Вече е късно да се съмняваме с черепи,
препълнени от думи и междуметия.
Тази неделя празнуваме недоверие,
по ангелски споделено зад очите на дните.

Слагаме пръст в собствените си рани,
а после жънем натежал от зърно апокалипсис.
Свършиха чудесата през светлата седмица.
След пролетта всички сезони са мъртви.

В празната сряда ще поседнем край пътя.
Ще гледаме към небето, пълно с богове от хартия.
А пророчествата ще остават след себе си диря,
от която мълчаливо се раждат лъжите.

Станислава Станоева

житие

веднъж заспах за час
сънувах целия живот
един красив щастлив живот
защото в него има всичко -
начало
край
човек
зад всички обли брегове
които е прекрачвал
така случайно вгледан
в окръжността на своите завръщания
разбрал
че Бог е плюшена играчка
така необходима
преди съня
преди заспиване

Станислава Станоева