неделя, 11 септември 2011 г.

Претопяване на мита


Преплувах водите и стигнах до камъка.
Бях стрелец, после станах убиец.
Живях в огледалото. Друга се върнах.
Все тъй Сизиф е щастлив и абсурден.

Веднъж пренощувах в гнездото на гарвани.
Станах бяла. Светът - като орех.
Аз съм последният Хамлет на времето.
Ти ще свидетелстващ, бедни ми Йорик.

Станислава Станоева

петък, 5 август 2011 г.

Кадифена ръкавица


Опушен грим,
шоколадчета върху сатенени възглавници...

Какво правиш тук с дългите си мигли,
с тесните си нокти,
стара червена шапчице,
надживяла всички вълци.

Краката ти се скъсяват със сантиметри,
защото лъжеш, лъжеш, лъжеш -
като поетите, които все си измислят бъдеще.
Кратките евфемизми да се залъгваш.

Кой днес сътворява събитие и издига в култ любовта.
Любовта, която умира винаги,
най-мръсната дума на този свят.

Златните рибки в аквариума
вече не изпълняват желания -
влияние,
тъпи играчки,
японско порно, рафинирано до сияние.

Водата има памет и минало,
викаме в нея глупости.
После повръщат реалност децата,
и остаряват като панелни блокове.

Харе Кришна, Аллах акбар,
амин, среден пръст и пръст при пръстта.
Всички все някога ще отидем
на дълго свиждане със смъртта.

Но днес,
как ще живеем днес,
спасени с кондоми и маски срещу радиация.
С тези протуберанси на лявото предсърдие -
девета степен по скалата на омразата.

Ядем новини, вечеряме прогноза за времето.
Нека мъртвите погребват своите мъртъвци.
Някои ходят дори в Швейцария
да се преселят в друг красив свят.

Изпивам тишината като бял абсент.
Зад прозренията няма спасение.

Отрязах с поглед 
черната котка на ръба на шосето.
Не ми липсва никой.
Дори приятелите.
Дори другите... 

Станислава Станоева

събота, 2 юли 2011 г.

Пол

Мъжете носят слънцето на раменете
в нетърпеливото си основание
                               да са невинни.

Крилата им са остри от пропадане.
С усмивка
          прогнозират
                        пладнето.

Безкрайно е търпението на ръцете
да изтъкат послания,
                           да бъдат нужни.
Те мълчаливо пускат
                     хвърчила по вятъра.
Очите им са сребърни по пълнолуние.

Като деца, порастващи през лятото,
с илюзията, че са ангели,
те искат
           дяволски да са обичани.

Мъжете -
        нежните ръце на камъка.  


Станислава Станоева
"Градове и други острови" 2009
ИК "Жанет 45"

понеделник, 13 юни 2011 г.

Светият остров


Кипарисите,
пътят с острите треви -
жълти като броненосец.

В тихия следобед чувам -
Йоан приспива морските течения,
покръства времето.

Под каменните облаци
чайките разравят земята,
полагат яйцата си на топло.

Фарът прави крачка.
След дългия си сън мечтае
да се изтръгне
от корените на водата.

Станислава Станоева 

неделя, 12 юни 2011 г.

В огъня (на нестинарите от странджанското село Българи)


На пети пристъпва огънят.
По напукани от въглени пети.
И окръжността се пръсва като спазъм.
Болката лекува от смъртта.

Белите забрадки скриват
черните коси,
изгорели от босилек и дъбрава,
побелели от мъгли.

Тъпаните, гайдите проплакват
в тъмните от самота гори.
В сухото дере дере гласът на Странджа,
странна като необелен плод.

В ниското иконите танцуват.
Стъпват в жълтите искри.
И небето се самонаказва,
и небето се разтваря.

И валят звезди.

Станислава Станоева
Снимка: Георги Кожухаров  

сряда, 1 юни 2011 г.

мандала


през пролетта децата са послушни
и влажни ветрове
разпукват телата им
като гръбнак на костенурка

щастливите деца
растат през лятото
а дългите червени часове
отмерват приливи и отливи

на есен
детските коси порастват като корени
засяват дъждове
и жънат листопади

затворени
във хладната бутилка на снега
през зимата
децата остаряват

тогава времето си отмъщава
и преобръща дните
със скоростта на тъмнината


Станислава Станоева

сряда, 25 май 2011 г.

* * * / Старите ергени

Старите ергени се прибират
в края на деня към свойте стаи.
Свети над косите олисели
слънцето – коляно на девойка.

Старите ергени в тъмнината
бавно своите вечери дъвчат.
Пари във очите късогледи
сърпът лунен – тяло на момиче.

Старите ергени лягат кротко
на бродирани калъфки. Не заспиват.
Шумоли в креватите им стари
дървоядът – шепотът на мама.


Станислава Станоева
"Полет в камъка"
ИК "Марица" 2002

вторник, 24 май 2011 г.

духът на вещите





къде се скриват вещите
когато си отиваме

къде потъват
бръснарски ножчета
одеялото
с което се покриваме

кой взима
старите ни четки за зъби
капачките от бира
пропуканите сапунерки
с напукани пети

кой ги прибира
има ли срок
искам да видя техния бог


Станислава Станоева
"Полет в камъка"
ИК "Марица" 2002

сряда, 20 април 2011 г.

Керкира



















Да спиш в маслинови гори,
прастари като изчезнали цивилизации.

От синята безбрежност очите ти да не поискат
да виждат от другата страна на южните съзвездия.

Делфини да играят под терасата и да изчезват с подводните течения.

Да стъпваш върху бели камъчета
и дивите лимони да падат в градината ти вечер като едри метеори.

Да прободеш живота на острите кипариси и от раната да потече море.

Да кръстосваш тънки улици сред мъхести фасади,
окичени с пране и чесън.

Да скочиш в изумрудени заливи
и стадо кози да звънти като пчела зад слепоочията ти.

Да полежиш в изоставени лодки до старата крепост,
а часовниците на камбанарията в "Свети Спиридон"
да показват различни часове.

Да пиеш в плитки чашки горчив ликьор от малки портокалчета
и лавровите храсти вечер да слагат на главата ти венец.

Под зеления чадър на гигантски пинии
солта по тялото да се превръща на древен прах за статуи.

Един ден в края на зимата да си мислиш -
дали все още щастието е измамно...

А когато големият ферибот те пъхне в дълбокия си трюм
и те върне на континента,
вече да знаеш отговора.

И мисълта да те заболи от тази тъмнина.

Станислава Станоева 

събота, 16 април 2011 г.

тестамент

“талита куми”
ще кажа
на всички врагове и приятели

ще ме загръщат
восъчните години
с електрически прашни улици

“еффата”
за сбогом на всяка врата
на всяко сърце от захар

ще науча урока на вечността
в борбата
за зрелищата и хляба

не искам възкръсване като лазар
една пустиня вече ме търси
да пораснем заедно
да бъдем вода
в дългото сляпо безмълвие

с кислород по плиткото на кръвта
и озон по-бял от метафора
дъждът ме връща при глината
при пръстта
от която
ме създадоха
някога




Станислава Станоева
"Градове и други острови", 2009 г.
ИК "Жанет 45"
 

събота, 9 април 2011 г.

поведенчески модел



дървеното ми конче
което закараха в кланицата насила
виждах -
слънцето се процежда през щорите
на хотелски стаи
тогава

златната рибка
скована
в прозрачния блок на аквариума

градове
затворени в преспапиета
останали в друго лято
в други пространства

целувки от захар
завити на панделка

виждаш само в черно и бяло...

Бог -
най-добрият обущар -
скроява обувки
с които да прекосиш празнотата

всъщност
щастлив си
че още умееш да се завръщаш
при тези призраци

аз мога вече единствено
да заминавам


Станислава Станоева
"Градове и други острови" 2009 г.
ИК "Жанет 45" 

неделя, 3 април 2011 г.

Бавни булеварди


Разбягват се като на турско погребение
измислените градове, в които съществуваш.
Хартиените улици се сгъват по диагонал.
Рушат се къщите като прояден зъб, пропадат.

Най-трудно се обича през април.
Денят е слаб и уязвим от студовете.
Самоубийствени следобеди довършват
замлъкнали цигулкови концерти.

Тролеите са окуцели катафалки,
аквариум, заключен с белезници.
Превозват вкоченени манекени
по улици по-черни от кокичета.

Оранжев e дъждът от Север.
Изсипва вулканична пепел с дъх на огън.
На Изток земетръси и цунами
зареждат въздуха със радиация.

Събуждаш се. Не вярваш, че те има. 
По ъглите се крие зима.
Далечно радио сигнализира,
че пролетта е пълна с електричество.


Станислава Станоева 

събота, 26 март 2011 г.

път




цял живот дълбаеш в кухините на камъка
присяда в нозете ти дъжд
избелял от пътуване

в бурен одраскваш мечтите за заминаване
домът ти е планина
която изкачваш 

зелените дни се затварят във елипса
не познаваш смъртта
зад вратите на другите

и заспиваш
научил последната истина че животът
е нежно малко дърво
с обрулени ябълки


Станислава Станоева
"Градове и други острови" 2009
ИК "Жанет 45"

Буря



Ще завали.
Ще се изсипят сребърни монети.

Денят смалява тънките си рамене,
за да премине вятърът през нивите.

Започва да сивее краткото поле,
изгасват макове -
                     червени пеперуди.

Тръстиките полягат върху корен.
Тревите трудно си поемат въздух.

От планината слиза първият човек.
Подпира стадото по стръмните баири.
На раменете си той носи дъжд
                                         и облаци.
Косите му са пълни с мълнии.

Козите почерняват като въглен
и вятър влиза и излиза от джобовете му.

Във тишината
               зад хоризонта падат птици.
Удря гръм.

А всяка капка дъжд
ще носи спомен от потопа. 


Станислава Станоева
"Градове и други острови" 2009

ИК "Жанет 45"

неделя, 20 март 2011 г.

Суши по скалата на Рихтер / Sushi on the Richter Scale (Japan Earthquake & Tsunami)




Суши по скалата на Рихтер

Сайонара
ще кажа на разбърканите водни улици,
пълни с корабокруширали кораби и къщи,
които отплават без пътници на борда.
Само с телевизора, включен на брейкинг нюз,
с пералнята – малко цунами в големите вълни на океана,
с всички онези вещи, неподходящи за взимане при бягство...
Вълна след вълна
градовете стават нови венеции -
скръбни и скърцащи, с огън под ноктите.

Всички световни медии са изплезели езици от въодушевление.
Оттук нататък денонощието ще става все по-кратко.

Домо аригато гозаиматса, Япония сан,
че ни научи на достойно страдание.

В розовия цвят на вишните
едно земетресение разбужда пчелите.
Плуват автомобилите - причудливи яхти,
а слънцето е червено още преди да изгрее.

Станислава Станоева


Sushi on the Richter Scale

“Sayonara,”
I will tell the streets stirred up by water
full of wrecked ships and houses
that sail away without passengers on board
with only the TV tuned to breaking news,
with a whirring washer  – a small tsunami in the big ocean waves
with all those items unsuitable for lugging in the midst of an escape ...
Wave after a wave
The cities become new Venices -
Grieving and squeaking, fire under the nails.

All world media have protruded tongues with excitement.
Henceforth, the day will become shorter.

Domo arigato gozaimatsa, Japan san,
for teaching us how to suffer with dignity.

In the pink color of the cherries,
an earthquake rouses the bees.
The cars swim - whimsical yachts,
and the sun is red before it rises.

Stanislava Stanoeva

Translation from Bulgarian: Zoya Marincheva

събота, 12 март 2011 г.

Червенка





















Червените скали подпират прилива.

Една фрегата влезе в спалнята
и пусна котва до сърцето ми.

Морето се протегна в следобедния сън
и преобърна всички кораби.

Станислава Станоева

събота, 19 февруари 2011 г.

Бора и Джойс на Големия канал в Триест


























Анонимният вятър бора ми разреса косите -
остри, колкото жълтите улици на града.

Пих с аргонавтите вино бианко,
после търсихме златното руно,
но намерихме само корали и пясък
и Язон е сърдит.

Този залив е избродиран с кръстосани бодове –
син гоблен,
проснат в дългия процеп на невинните дни.

На Запад в лагуните залезът ляга.

Джеймс Джойс ми чете на ухо „Одисей”.

Станислава Станоева

неделя, 6 февруари 2011 г.

Кайро


денем
градът е претъпкан от шумове и миризми
и кучетата се надлайват с вятъра
а от пустинята нахлува тишина
и сянка на река
                    която ме отнася

стените на хотела пожълтяват от усилие
да поберат умората на скритите прозявки вътре в камъка

от цветния пазар купувам непознати плодове
и дълго в стаята ми екзотичен дух витае

земята е червена от очакване
и пясъчните гущери са жадни от история
пълзи ръба на слънцето към тъмнината
погълнало рева на сфинкса бледен

съсед ми е пустинята
                            и с нея
потръпваме от студ сред нощите в които
нащърбените пирамиди с вятъра говорят
за звездна светлина 
и непознати хора

сред белите полета на забравата
вървя сама и без понятие
къде ще стигна и къде отивам

пустинята е моето разпятие

изгубвам се под снежните й ридове


Станислава Станоева
"Градове и други острови" 2009
ИК "Жанет 45"

вторник, 18 януари 2011 г.

канцонети и коза ностра



без кипариси този път е тъжен
и криволичи

широколентовата магистрала е падащ цип

виждам мръсното бельо
на южна италия

африка се прозява към токчето на ботуша
пинии и пясък държат небето
сахара стои на пета разстояние
миризма на гранясало
и на празно

села пълни с козе сирене и маслини

смокини и чирози никнат по гръкляна на сушата

каменни къщи хладни като стар кладенец

сухо е виното
стяга гръбнака

пусти плажове
детски обувки  и ръждясали джанти
препъват се в тях ветровете

пейзажът е жълто-зелен зехтин
горчив е
и леко нагарча

 гайгеровият брояч на слънцето
търси сребърна вода да пречисти земята

прекрачвам най-вътрешното море
и чакам африка да ме набоде
като вуду кукла
на своето черно острие
  

Станислава Станоева