понеделник, 13 юни 2011 г.

Светият остров


Кипарисите,
пътят с острите треви -
жълти като броненосец.

В тихия следобед чувам -
Йоан приспива морските течения,
покръства времето.

Под каменните облаци
чайките разравят земята,
полагат яйцата си на топло.

Фарът прави крачка.
След дългия си сън мечтае
да се изтръгне
от корените на водата.

Станислава Станоева 

неделя, 12 юни 2011 г.

В огъня (на нестинарите от странджанското село Българи)


На пети пристъпва огънят.
По напукани от въглени пети.
И окръжността се пръсва като спазъм.
Болката лекува от смъртта.

Белите забрадки скриват
черните коси,
изгорели от босилек и дъбрава,
побелели от мъгли.

Тъпаните, гайдите проплакват
в тъмните от самота гори.
В сухото дере дере гласът на Странджа,
странна като необелен плод.

В ниското иконите танцуват.
Стъпват в жълтите искри.
И небето се самонаказва,
и небето се разтваря.

И валят звезди.

Станислава Станоева
Снимка: Георги Кожухаров  

сряда, 1 юни 2011 г.

мандала


през пролетта децата са послушни
и влажни ветрове
разпукват телата им
като гръбнак на костенурка

щастливите деца
растат през лятото
а дългите червени часове
отмерват приливи и отливи

на есен
детските коси порастват като корени
засяват дъждове
и жънат листопади

затворени
във хладната бутилка на снега
през зимата
децата остаряват

тогава времето си отмъщава
и преобръща дните
със скоростта на тъмнината


Станислава Станоева