в нейната стая живее само тишината
времето се мести на скокове
по ъглите лежат минутите
тя обича мрака на следобед след буря
в който светът е електрически и измислен
часът между деня и мрака
този получас
е гнездото което тя обитава
и ляга в него
в своите години
затрупват я гласовете на минало бъдеще настояще
искам отвън навътре да стигна до истината
казва тя
и се прибира в своята стая
без спомени да живее
без спомени да си отива от другите
частици от тъмна материя
съм аз
сме всички
казва тя
и притваря вратата
зад чертата на този свят
да излети от перваза на своите страхове
да се засади като цвете в земята
да подслушам всички мисли на корена
казва тя
и затваря вратата
тя живее на ръба на вещите
и изгаря всички мостове след себе си
след мен и потоп от мълчание
казва тя
и заключва вратата
Станислава Станоева
