Като потънала лодка
си топло и тъмно, море.
Аз съм мъртво вълнение
пред стъклени брегове.
Плувам срещу мъглите,
към фара на Вирджиния Улф.
Назад е домът на тъгата -
самотен и глух.
Викни от хоризонта вълните
да ме завият докато спя.
Или ракът отшелник обратно
в черупка да ме прибере.
Станислава Станоева
"Полет в камъка" 2002
