вторник, 27 октомври 2015 г.

Пет писма от Константинопол



I

Зад каменни стени
цъфтят магнолии и тръни за венци.

В зелените коси,
върху самия ръб на континентите,
брегът се е заплел зад хоризонт от кораби и хора,
които се домогват до властта
на бавните високи облаци.

От морските пристанища
девиците потапят дългите си плитки.

Градът е стар, обрасъл в спомени.
Пристигам тук да излекувам
една умора.

Днес се подстригах.

II

Очите на иконите в „Света София”
са само предговор към превъзмогване на сушата.

Откриха шестокрили ангели
под пластове мазилка
с прободени очи.

Излизам.

Навън по шарени площади
религиите хвърлят зар.

Завърнали се призраци почукват
по портите на този град.

Аз си купувам лилав шал,
помитам всички улици
и в малкия квартал прибирам
горчивия локум на дългото пътуване.

III

Над минаретата ръждиви гарвани
ловят умерената облачност.

В Долмабахче пих вино в златна чаша,
говорих със един султан,
но не усетих мъдрост, бях години глупава.

Сега благодаря за своята невинност.
Защото повече не мога да съм млада.

Троши се споменът като изкусна баклава.

По улици, по-обли от дъжда,
се раздвоявам
в предела на влияние.

IV

Вървя в един дъждовен ден
между коли и хора.

Под Гàлата рибарите улавят златни рибки.

Прибирам се към стаята. 
Но имам зад очите си море
и кораби, които преминават в тъмното.

V

Изхвърлям всички северни писма,
студът им, скрит в кутийки за бижута.

И от пазара си купувам папагали,
които не изслушвам.

Затварям в сребърната клетка спомени
и птиците кълват,
кълват...
Порастват,
разказват с раздвоен език
как са летели в сънищата си преди.

Отключвам клетката.
Не ми е нужно минало.

Станислава Станоева

Божествена наука















Всяко тяло е космос
със стремеж към разпадане.

Свободата да бъдем различни
ни превръща във хаос.

Един мъдър човек знае
как остарява материята.

Нищото има частици
непоносима тежест.

Човек с непредвидени спомени
от звездите съшива гоблени.

И играе със Бог на онази тераса,
от която се виждат вселени.

Станислава Станоева

понеделник, 26 октомври 2015 г.

Венециански карнавал





Търкулват се пера от птица Рух.
Обувки - със токи като история.
Цветя и шапки – захарен памук.
Умората под маските се напластява.

Перуките опират в кринолин.
Готически играчки дефилират.
Под тежестта на милиони цветове
и земното притегляне заспива.

Стъклото на Мурано – крехък гонг -
пропъжда глъчката и в тишината чувам
как гълъби кълват зърната на дъжда,
а после постепенно ослепяват.

Полита ангелът, понася тежестта
върху крила по-бели от чаршаф на монахиня.
Площадът онемява от тъга.
И вече знам, че този град е нереален.

А лодките – лазурни пощальони на студа –
се удрят във ръба на континента.
Звукът отеква в жълтото небе.
Пречупва своя стъклен прешлен зимата.

Станислава Станоева







воден град


да се изгубиш
сред каналите на този град
да се изгубиш в себе си

и да откриеш
йосиф бродски
край моста на въздишките
как гледа мрака
и не знае кой е

безкрайно непознати
отчуждени
да покръстосвате със корабче
из островите в топлата лагуна
без дума да си кажете -
два древни минотавъра
удобно вцепенени в лабиринта на съзнанието

не може никой
да затвори в изречение венеция
между греха и светостта
стои водата


Станислава Станоева 

Лятна Венеция


По обед слънцето ни вдъхновява да поседнем до водата,
да пием свежия поток от блеснали туристи със светкавици
и да нахраним гълъбите със зърна от свойта плът,
разкъсана от топлина и влага, и мълчание.

Една гондола се забива в тялото на лятната лагуна,
от раната потичат хиляди канали.
Хотелите извикват водните таксита за разходка
и обещават лукс и капчици носталгия.

Сан Марко почернява от мравуняка.
Тълпите се придвижват на рояци и на пръсти.
Дворците побеляват – мъдри старци –
и се усмихват с хладно недоверие.

Гондолиерите прегракват от очакване.
Във “Флориан” кафето пари от аристократизъм.
Водата под моста Риалто е къдраво ангелче.
В Канале гранде една анаконда спи и сънува.

Следобедът се скрива в шепите на Марко Поло.
Пристанището плиска пръски хлад и спотаени мигове.
От белия дворец на дожите се хвърлят гълъби самоубийствено.
Спасява ги единствено звукът на флейта и пиано.


Станислава Станоева