Изрусялото тяло на август ме оребрява -
мен - лодка заседнала в края на лятото.
Небето с празни джобове си спомня за зимата
и разбърква крилата на птиците в ятото.
Прозрачна е жаждата.
На глътки разсипва
в чашата на сезоните пясък и водорасли.
Шамандурите - балони изпуснали детството,
охраняват отчаяно тъжните плажове.
Аз - слънчоглед с оранжеви ириси,
хващам пейзажа
и гледам подире ви липсващи облаци.
Сухи диви стърнища
рисуват графити за дъжд и носталгия.
След дълго потапяне водата е ерес.
Станислава Станоева
"Градове и други острови" 2009
ИК "Жанет 45"