Морето е до мен, а е така далече,
избягало след лятото на сушата.
Циклонът обещава дъждове
над белите самотни плажове.
Заставам на прозореца и вдъхвам мириси
на съхнещи треви, на прашна буря.
Един протяжен Ориент
в душата ми отчаяно танцува.
В такава нощ животът ми се пита
дали напред със мен да продължава.
Светът е детска люлка, мъртво конче
в ръцете на триръка заклинателка.
Блести градът с неонови разпятия,
с генезиса, шума и булевардите.
Изсъхнала от вятъра маслина
ме приютява в нежните си шепи.
Станислава СТАНОЕВА
"Градове и други острови" 2009
