вторник, 3 ноември 2020 г.

Мама

 


Паяче изплете нишка

във обувките на мама.

Тя във нея се препъна,

падна и така остана.

 

Паячето се разплака

и светът му се обърна.

Мама вече от небето

му изпрати синя кърпа.

 

Аз на мама казах тихо:

„Да ти подредя небето,

нека да остана,

да сме с тебе двете!

 

Нека си живеем

в облаци от пясък,

искам да съм винаги

близо до сърцето ти!“.

 

Мама се усмихна –

бляскава искрица.  

И в ръцете ми останаха

две пера от птица.

 

"Божествени частици" - новата ми поетична книга

 


 

Скоро от печат ще излезе новата ми поетична книга "Божествени частици". 

Тя е посветена на майка ми, която си отиде от този свят на 16 ноември 2019 г. 

Редактор на книгата е Иво Рафаилов, а художник - Христо Гочев.

Думи за книгата казаха Керана Ангелова и Николай Бойков.

Издателството е "ЕРГО".


събота, 26 януари 2019 г.

Минуси



Четвъртък сутрин се будя
с цигарен дим под ноктите.

В сънищата ми зъзнещ снежен човек
с тънки следи от студ по устните.

Искам да не закусвам ниска облачност
и в гърлото ми да не гнездят цели фрази.

Зимата е дълъг сезон без любов,
като контрабас, оставен на стълбите. 

Из улиците празно като полигон.
По тротоарите - следи от зимна умора.

Един автобус минава на забавен каданс,
а в него пълно със снежни хора.


Станислава Станоева 

Зимна депресия




Вдишвам мъгла,
издишам облаци.
       
Хербаризираната роза се разпада
като далечно лято.


Станислава Станоева


неделя, 24 декември 2017 г.

Форми на живот



Без да търсиш
любовта сама те намира,
остава при теб,
докато тяло и душа не се изравнят по височина,
а една врана
не пусне на прага ти тънка сламка.

Без да искаш
любовта сама си тръгва,
връща ти свободата,
а краткият път между теб и другите
става бял и черен като първия сняг,
под който напролет никнат кокичета.

Станислава Станоева
"Форми на живот" 2017


неделя, 6 август 2017 г.

Персеиди




Дядовци гонят комари с бастуните.
Влюбени двойки пускат между себе си мрака.

Няма отдавна светулки във парка,
само цикади пищят до полуда в тревите.

Пропуква гръбнакът на главната улица.
Бавни таксита тропосват топлите булеварди.

Толкова падащи звезди изсипва небето
и нито една не успяваш да хванеш.

Станислава Станоева 
"Форми на живот" 2017