Паяче изплете нишка
във обувките на мама.
Тя във нея се препъна,
падна и така остана.
Паячето се разплака
и светът му се обърна.
Мама вече от небето
му изпрати синя кърпа.
Аз на мама казах тихо:
„Да ти подредя небето,
нека да остана,
да сме с тебе двете!
Нека си живеем
в облаци от пясък,
искам да съм винаги
близо до сърцето ти!“.
Мама се усмихна –
бляскава искрица.
И в ръцете ми останаха
две пера от птица.
