Форми на живот

Без да търсиш
любовта сама те намира,
остава при теб,
докато тяло и душа не се изравнят по височина,
а една врана
не пусне на прага ти тънка сламка.

Без да искаш
любовта сама си тръгва,
връща ти свободата,
а краткият път между теб и другите
става бял и черен като първия сняг,
под който напролет никнат кокичета.

Станислава Станоева
"Форми на живот" 2017

Персеиди

Дядовци гонят комари с бастуните.

Влюбени двойки пускат между себе си мрака.

Няма отдавна светулки във парка,

само цикади пищят до полуда в тревите.

Пропуква гръбнакът на главната улица.

Бавни таксита тропосват топлите булеварди.

Толкова падащи звезди изсипва небето

и нито една не успяваш да хванеш.

Станислава Станоева 
"Форми на живот" 2017

Дзен неделя

падам от ръба на езика
хващам се за куките на думите

върху стената на една пуста автогара пиша
„Христос се подстрига
апокалипсисът се отлага
тъгата ще те спаси от разочарования
падам от всички възможни ръбове
думите са съдба”

няма никой в неделята
улиците се влачат след мен
няма дори един влак който да хванеш
„вземете влак А” свири Дюк Елингтън
напуснете орбитата на този свят

скуката е кльощава бабичка
празна зала за танци
детска градина без деца

не обичам празници
понякога
не обичам градове с пълни улици

гарвани и скорци летят над ръждивите керемиди
потъват в мъгла

Станислава СТАНОЕВА