джазклуб във византион

моден лебъл

дрескод
бранд
порше

говориш ми с дрезгави устни
палиш следваща пура
населяваш ме с илюзии
за скъпи къщи
палто от норка
за хладни вили с бели завеси
и басейн пълен с удавници

vip яхтклуб
скуош рано сутрин
тенис следобед
тайландска прислужница
с венерически болести

гравиран си по табакерата ми
пуша те като цигара лайт
и те режа на части с острите си мигли
първо изрязвам сърцето
после ръцете
разчленявам те
а ти си мислиш че се шегувам

когато ме гледаш
са червени желанията ти

нощта е пияна сводница
пее на плейбек били холидей
саксофонът татуира джаз по ръцете ми
да импровизирам после
когато
разбирам колко ми липсваш
в град
пълен с улици
площади
паркове
и
море в средата
вместо сърце


Станислава Станоева
"Градове и други острови" 2009 г.
ИК "Жанет 45"

пребиваване в константинопол

I

Зад каменни стени цъфтят магнолии
и тръни за венци.

В зелените коси,
върху самия ръб на континентите
брегът се е заплел сред хоризонт от кораби и хора,
които се домогват до властта ти,
град,
обрасъл в спомени.

Не искам, а си спомням.

II

Очите на иконите са само предговор
към дългите ти набези да превъзмогнеш сушата.

Религиите хвърлят зар.

Завърнали се призраци превземат мисълта -
година след година -

винаги.


III

Купувам папагали от пазара,
а те разказват твоята история със раздвоен език -
универсален наратив
като мъха, обвил дворците покрай Босфора.

Мирише на море и водорасли.

Така
годините ухаят.


IV

След залеза
остават пълнозърнести реколти дъжд.
Със остър връх луната ще си окоси звезда
и ще извае многопластово сграфито.

Затрупани с цивилизации,
тежат устоите ти,
птичи град,
затворил в себе си вода,
за да я чуеш.


V

В гласа на рибните пасажи има юг.

Завърта се като виенско колело
дервишът на оранжевото слънце.

От белите стени повява хлад
и светлина,
а минаретата
с небето тайно разговарят.


VI

Ръждивите самотни гарвани напомнят
онези празнични сезони,
в които си тъгувал
и мълчал.

Във златен вододел,
между подпухналите зидове,
по улици, по-обли от дъжда,
се раздвояваш в предела на влияние.


VII

Сърцето ти е мраморно и щедро.

Затворил си сезоните като зелена ябълка
и с дълги мигли ги нарязваш.

През жълтите очи на Ориента
умееш на хиляди езици да обичаш,
град,
подпиращ времето, за да не падне.

Станислава Станоева