събота, 19 февруари 2011 г.

Бора и Джойс на Големия канал в Триест


























Анонимният вятър бора ми разреса косите -
остри, колкото жълтите улици на града.

Пих с аргонавтите вино бианко,
после търсихме златното руно,
но намерихме само корали и пясък
и Язон е сърдит.

Този залив е избродиран с кръстосани бодове –
син гоблен,
проснат в дългия процеп на невинните дни.

На Запад в лагуните залезът ляга.

Джеймс Джойс ми чете на ухо „Одисей”.

Станислава Станоева

неделя, 6 февруари 2011 г.

Кайро


денем
градът е претъпкан от шумове и миризми
и кучетата се надлайват с вятъра
а от пустинята нахлува тишина
и сянка на река
                    която ме отнася

стените на хотела пожълтяват от усилие
да поберат умората на скритите прозявки вътре в камъка

от цветния пазар купувам непознати плодове
и дълго в стаята ми екзотичен дух витае

земята е червена от очакване
и пясъчните гущери са жадни от история
пълзи ръба на слънцето към тъмнината
погълнало рева на сфинкса бледен

съсед ми е пустинята
                            и с нея
потръпваме от студ сред нощите в които
нащърбените пирамиди с вятъра говорят
за звездна светлина 
и непознати хора

сред белите полета на забравата
вървя сама и без понятие
къде ще стигна и къде отивам

пустинята е моето разпятие

изгубвам се под снежните й ридове


Станислава Станоева
"Градове и други острови" 2009
ИК "Жанет 45"