Години дъжд

Валеше дъжд, а аз заспивах
под удара на всяка капка.

Забравих всичко като в сън,
пребродих чужди улици.

Сега съм дъжд и никой не познавам.
Вода съм и обичам гравитацията.

В едно легло накрай света
друг някой се събужда

и мисли -
ще завали ли някога...

Станислава Станоева