След Края на света

Край на света,

край на любовта,

край на смъртта,

край на историята,

край на чувствата,

край на времето,

край на пространството...

Край на края.

Хронотопът не може да бъде счупен

като погача.

Календарът на маите е кръгъл амулет,

змия, захапала опашката си.

Тогава:

начало на света,

начало на любовта,

начало на смъртта,

начало на историята,

начало на чувствата,

начало на времето,

начало на пространството...

Начало на началото.

Всичко е хубаво в началото.

 
Пък и нали в началото бе Словото...

Станислава Станоева

Октомври

Бяла котка гони черни врани.
Слънцето пали пожар в края на двора,
вари компот от дюли.
 

В комина на къщата падат звезди.
Излитат закъснели прилепи.

Станислава Станоева

Есенно равноденствие

Дълги сенки на стъклени птици
плуват привечер в топлия въздух.

Жълти остри треви гледат влюбено залеза

и пробождат пейзажа с невидими куки.

Ти стоиш сред полето с тънка есенна риза

и сърцето ти ще изкочи от толкова щастие.

На прозрачната линия между хълма и вятъра

блесват първите бледи звезди като ангели.

Станислава Станоева

Всичко

Бог е спасител на плажа,

и спирач на товарни влакове.

Той е най-добрият поет и пиян моряк.

Бог – разносвачът на хлябове.

Бог е дресьор на слонове

и водата, която залива плажа.

Бог е пясъкът и смъртта,

кораб и дъжд,

и диван за сядане.

Бог е всичко.

Всичко е Бог.

През едно циганско лято

Бог ми разказа страшна приказка.

Повярвах на всичко, което ми каза.

Веднъж, в средата на годините, говорих с Бог.

Той ми прошепна:

„Искаш ли да поиграем на сляпа баба?”

Станислава Станоева

Години дъжд

Валеше дъжд, а аз заспивах
под удара на всяка капка.

Забравих всичко като в сън,
пребродих чужди улици.

Сега съм дъжд и никой не познавам.
Вода съм и обичам гравитацията.

В едно легло накрай света
друг някой се събужда

и мисли -
ще завали ли някога...

Станислава Станоева

в нейната стая

в нейната стая живее само тишината
времето се мести на скокове
по ъглите лежат минутите

тя обича мрака на следобед след буря
в който светът е електрически и измислен
часът между деня и мрака
този получас
е гнездото което тя обитава

и ляга в него
в своите години
затрупват я гласовете на минало бъдеще настояще
искам отвън навътре да стигна до истината
казва тя
и се прибира в своята стая

без спомени да живее
без спомени да си отива от другите
частици от тъмна материя
съм аз
сме всички
казва тя
и притваря вратата

зад чертата на този свят
да излети от перваза на своите страхове
да се засади като цвете в земята
да подслушам всички мисли на корена
казва тя
и затваря вратата

тя живее на ръба на вещите
и изгаря всички мостове след себе си
след мен и потоп от мълчание
казва тя
и заключва вратата

Станислава Станоева