костилка на авокадо

айсбергът на сърцето
рисува тъмни плажове
от лава
прах
и кораби които се завръщат в атлантида

в гнездо на лястовици
живееш на вулкан
а в дългия архипелаг
са куци ветровете
и по скалите се подпират

камбаната на църквата събира всеки звук
да пренасити тялото с мълчания
които те достигат

а вятърните мелници
обелват тънък пласт озон
и го завръщат там
където вътрешни морета те заливат

Станислава Станоева

Queens

Пилонът приютява чуждите желания.
Измества центъра на тежестта към пурите.

Сестри на милосърдието -
чупят китките си -
със тях разбъркват огнена вода
в кристал и ледниково синьо.

Полилавяват писоарите от тестове за недоверие.
Вечерят гени,
ДНК,
сменени хромозоми.

Пречупват се
преградните стени на носоглътката.

Небрежни бели магистралки изрисуват
антични статуи в пустинята.

Преди да прегладнеят от ужилване,
минутата протяга дългото си тяло.

Разменят кода на оглозганите погледи
и не говорят,
не говорят за събуждане
в съня,
във който са зазидани.


Станислава Станоева

by the way (out)

знам

избълват клубовете нощни
опияняващ дим – тютюн и ганджа -
и малко синтетични залъгалки за децата
дрогира ги с дислексия и ехолалия тъмата
светът ги отчуждава в скучно красноречие
и те като обърнат кадър остаряват

жените свалят силикона със усилие
забиват всеки ден ботокс под ноктите на ежедневието
отричат гравитацията
под розовите хапчета се крие
привързаност към самотата

спотайват се мъжете зад златните си зъби
и си купуват удължители за пениси
играят фитнес в плешивия живот на своите очаквания
виаграта ги прави скучни
а после страдат че не са обичани

в такава нощ ще изтънеят границите
ще се провре умората до нервните ни окончания

това ли сме поискали –
да бъдем лутащи се атоми
сами и недоволни
и перманентно търсещи утеха

смъртта – закръглен нисък самурай -
ще ни спаси ли
с огризките живот
под тънката си дреха


Станислава Станоева

източни изкуства

изпивам тръпчивия чай
оризова хартия е денят
бял и недокоснат
шиацу масажът в следобедното ми бдение
ме откъсва от вечността
пускам хвърчило
камбанките събират гологлавите монаси в храма
животът е със матово ветрило
а върху него йероглиф на щастието

да съм щастлива

земята е зелен лимон
подхвърля заровете от седеф
из мраморните коридори на познанието
природата е малък свеж бонсай
тай чи идея за безсмъртие
откъсвам екзотичен плод
гарнирам го с коктейл
от непознати алкохоли
по чашата ми знак любов

да съм обичана

излъскан параван от абанос
и корени на непознати билки
ме пазят от въздушните течения
отглеждам скорпиони във буркан
обръщам гръб на западния вятър
а русата ми плитка
изчертава дракон
по лопатките

мълча и търся пътя към небето
върху кимоното ми
знак безсмъртие


Станислава Станоева

руни

на запад слънцето е нисък пас
от счупени меридиани
достига зенита на нервните окончания
материя
тяло
нещо което да купиш
за да изгубиш душата

по паралела на изтока
жълтите очи улучват дупката на страховете
пълзят във сенки
от напалм
и лотоси
под паднали тесни клепачи
нахлуват цивилизации

от юг червени пясъци
затрупват призрачни кервани
събуждат се подпухнали от суша
пустини и мусони
се събират
в зелените листа
като чадъри за илюзии

на север ветровете
със сребърни куршуми доубиват скуката
под лудите сияния
на края на земята
вървят под скрежа на звездите
и слагат многоточия
в заоблените ръбове на гравитацията

посоките са състояния на времето

дори да ги преминеш
какво ли ще успееш да откриеш
освен това което си научил


Станислава Станоева

каменна градина

чертаеш по пясъка пътеки за никъде

преместваш предметите -
да различаваш сега от тогава

само камъкът може да мълчи без посока
и тишината да пуска
хвърчила от оризова хартия

частица от вятър раздвижва минутите

гласът на стените
се връща към себе си

събираш песъчинки -
да маркираш живота

и чуваш -
камъкът ти говори


Станислава Станоева