В прегорелите треви
гривяк кълве залеза.
Частица по частица,
И в миг -
настъпва мракът.
понеделник, 8 юли 2024 г.
Юли
Късам смокини.
Косовете преди мен
са опитали всеки плод.
Искали са навярно да усетят
колко са сладки душите им.
След мен пристигат пчелите.
сряда, 30 ноември 2022 г.
вторник, 3 ноември 2020 г.
Мама
Паяче изплете нишка
във обувките на мама.
Тя във нея се препъна,
падна и така остана.
Паячето се разплака
и светът му се обърна.
Мама вече от небето
му изпрати синя кърпа.
Аз на мама казах тихо:
„Да ти подредя небето,
нека да остана,
да сме с тебе двете!
Нека си живеем
в облаци от пясък,
искам да съм винаги
близо до сърцето ти!“.
Мама се усмихна –
бляскава искрица.
И в ръцете ми останаха
две пера от птица.
"Божествени частици" - новата ми поетична книга
Скоро от печат ще излезе новата ми поетична книга "Божествени частици".
Тя е посветена на майка ми, която си отиде от този свят на 16 ноември 2019 г.
Редактор на книгата е Иво Рафаилов, а художник - Христо Гочев.
Думи за книгата казаха Керана Ангелова и Николай Бойков.
Издателството е "ЕРГО".
събота, 26 януари 2019 г.
Минуси
Четвъртък сутрин се будя
с цигарен дим под ноктите.
В сънищата ми зъзнещ снежен човек
с тънки следи от студ по устните.
Искам да не закусвам ниска облачност
и в гърлото ми да не гнездят цели фрази.
Зимата е дълъг сезон без любов,
като контрабас, оставен на стълбите.
Из улиците празно като полигон.
По тротоарите - следи от зимна умора.
Един автобус минава на забавен каданс,
а в него пълно със снежни хора.
Станислава Станоева
Абонамент за:
Публикации (Atom)