Четвъртък сутрин се будя
с цигарен дим под ноктите.
В сънищата ми зъзнещ снежен човек
с тънки следи от студ по устните.
Искам да не закусвам ниска облачност
и в гърлото ми да не гнездят цели фрази.
Зимата е дълъг сезон без любов,
като контрабас, оставен на стълбите.
Из улиците празно като полигон.
По тротоарите - следи от зимна умора.
Един автобус минава на забавен каданс,
а в него пълно със снежни хора.
Станислава Станоева
Няма коментари:
Публикуване на коментар