остров

под онова небе

ожулено от хиляди слънца

разкъсано от грапави луни

родих най-мръсното признание в любов -

излъгах че ще те обичам винаги

аз не умея да го правя още

аз мога само

да вдигам революции със че

докато пушим астматични пури

или със хемингуей да пия в някой бар

на старата хавана

а после да ловя огромни риби

под онова небе на куба

това умея да го правя

и друго също -

да се целувам върху бели плажове

като живота дълги и самотни

да плувам из карибските морета

да не подстригвам своите коси

да пия ром и кола на шезлонга

да се глезя

това го мога

сега

ще бъда твоята измислица

лъжата ти ще бъда

да те обичам винаги ти обещах

в най-мръсното признание в любов

затуй сега съм празна бяла стая

не ме мрази

за теб не съм готова още

вкръгли ме

създай небе звезди и плаж

и дай ми свобода

да се превърна в остров

Станислава Станоева
"Градове и други острови" 2009 г.
ИК "Жанет 45"