Късам смокини.
Косовете преди мен
са опитали всеки плод.
Искали са навярно да усетят
колко са сладки душите им.
След мен пристигат пчелите.
понеделник, 8 юли 2024 г.
сряда, 30 ноември 2022 г.
вторник, 3 ноември 2020 г.
Мама
Паяче изплете нишка
във обувките на мама.
Тя във нея се препъна,
падна и така остана.
Паячето се разплака
и светът му се обърна.
Мама вече от небето
му изпрати синя кърпа.
Аз на мама казах тихо:
„Да ти подредя небето,
нека да остана,
да сме с тебе двете!
Нека си живеем
в облаци от пясък,
искам да съм винаги
близо до сърцето ти!“.
Мама се усмихна –
бляскава искрица.
И в ръцете ми останаха
две пера от птица.
"Божествени частици" - новата ми поетична книга
Скоро от печат ще излезе новата ми поетична книга "Божествени частици".
Тя е посветена на майка ми, която си отиде от този свят на 16 ноември 2019 г.
Редактор на книгата е Иво Рафаилов, а художник - Христо Гочев.
Думи за книгата казаха Керана Ангелова и Николай Бойков.
Издателството е "ЕРГО".
събота, 26 януари 2019 г.
Минуси
Четвъртък сутрин се будя
с цигарен дим под ноктите.
В сънищата ми зъзнещ снежен човек
с тънки следи от студ по устните.
Искам да не закусвам ниска облачност
и в гърлото ми да не гнездят цели фрази.
Зимата е дълъг сезон без любов,
като контрабас, оставен на стълбите.
Из улиците празно като полигон.
По тротоарите - следи от зимна умора.
Един автобус минава на забавен каданс,
а в него пълно със снежни хора.
Станислава Станоева
Зимна депресия
Вдишвам
мъгла,
издишам
облаци.
Хербаризираната
роза се разпада
като далечно
лято.
Станислава Станоева
Абонамент за:
Публикации (Atom)