париж

червената ти мелница по булевард клиши
подостря токчетата на жените
от тъмното метро през шлюзовете духа топъл вятър
разрошва погледите на мъжете
отправя ги към сен дени
да видят проститутките увехнали от липса на любов и недостатъци

подстриганите кестени вкопават сенки по елисейските полета
за да преминеш по нататък трябва да се шмугнеш
през триумфална арка
да подържиш наполеон за дрехата
да се здрависаш със дьо гол
да си починеш във д’орсе и пти пале
да полетиш със гълъбите
да нарисуваш минувачите
катерещи излъсканите стъпала на монмартър гърбав от история

париж
държа безсмъртния ти дух в дланта от страхове
че може да си невъзможен
под нотър дам шлифовам сградите в пастелно бяло
и чувам по залитащите твои улици гласът на ангели
откъм реката улични сирени
промъкват остър въздух към осветените ти острови
сите е мой и сен луи е също мой
ще ги премина по диагонал ще ги прескоча целите
със острото средновековие върху измачканата блуза на площад конкорд

в градините на тюйлери почивам по зелените морави
студенти ми подават ябълка по-жълта от око на лъв
да бъда ева в нова версия на приказката за началото
айфеловата кула слага бляскави одежди в края на деня
аристократка изхабена от очакване на своя нов любовник

със корабче ще влезна във сърцето ти и ще остана там
ще татуирам тялото ти по плътта си
ще бъда нощна птица на площад пигал
ще съм чаровна до последата си педя
абсентът - изумрудено зелена фея - ще ме омайва
за да скоча с бънджи от небостъргача монпарнас

не бих могла да те опиша целия
париж - градът на времето

завивам се с бароковото ти небе
и под очите ми се стичат сънища


Станислава Станоева
"Градове и други острови" 2009 г.
ИК "Жанет 45"