ноември в керамоти

върху белия самотен плаж нарисувах

път за себе си

към дълбините на това море

отровно

нереално синьо

разбъркано от пясък и от глина

вълните тичаха към мен

за да ме стигнат

пред мен бе тасос -

на педя растояние от погледа ми снежен

огромен тъмен призрак беше тялото му

протегнато

в сезона на удавниците

и аз бях ной

животно

рядък вид

дошъл да излекува всички рани

накрай света да се спася

да се спася

да се спася

от себе си

затуй

събрах във шепи

раковини

камъчета

бели миди

фотографирах този бряг безлюден

във тъмните си ириси

а фериботът ме погълна в своята утроба като кит

мен – йона на самотните пространства

Станислава Станоева
"Градове и други острови" 2009
ИК "Жанет 45"