вторник, 18 януари 2011 г.

канцонети и коза ностра



без кипариси този път е тъжен
и криволичи

широколентовата магистрала е падащ цип

виждам мръсното бельо
на южна италия

африка се прозява към токчето на ботуша
пинии и пясък държат небето
сахара стои на пета разстояние
миризма на гранясало
и на празно

села пълни с козе сирене и маслини

смокини и чирози никнат по гръкляна на сушата

каменни къщи хладни като стар кладенец

сухо е виното
стяга гръбнака

пусти плажове
детски обувки  и ръждясали джанти
препъват се в тях ветровете

пейзажът е жълто-зелен зехтин
горчив е
и леко нагарча

 гайгеровият брояч на слънцето
търси сребърна вода да пречисти земята

прекрачвам най-вътрешното море
и чакам африка да ме набоде
като вуду кукла
на своето черно острие
  

Станислава Станоева




Няма коментари: