канцонети и коза ностра

без кипариси този път е тъжен

и криволичи

широколентовата магистрала е падащ цип

виждам мръсното бельо

на южна италия

африка се прозява към токчето на ботуша

пинии и пясък държат небето

сахара стои на пета разстояние

миризма на гранясало

и на празно

села пълни с козе сирене и маслини

смокини и чирози никнат по гръкляна на сушата

каменни къщи хладни като стар кладенец

сухо е виното

стяга гръбнака

пусти плажове

детски обувки  и ръждясали джанти

препъват се в тях ветровете

пейзажът е жълто-зелен зехтин

горчив е

и леко нагарча

 гайгеровият брояч на слънцето

търси сребърна вода да пречисти земята

прекрачвам най-вътрешното море

и чакам африка да ме набоде

като вуду кукла

на своето черно острие
  

Станислава Станоева