Кайро

денем

градът е претъпкан от шумове и миризми

и кучетата се надлайват с вятъра

а от пустинята нахлува тишина

и сянка на река

                    която ме отнася

стените на хотела пожълтяват от усилие

да поберат умората на скритите прозявки вътре в камъка

от цветния пазар купувам непознати плодове

и дълго в стаята ми екзотичен дух витае

земята е червена от очакване

и пясъчните гущери са жадни от история

пълзи ръба на слънцето към тъмнината

погълнало рева на сфинкса бледен

съсед ми е пустинята

                            и с нея

потръпваме от студ сред нощите в които

нащърбените пирамиди с вятъра говорят

за звездна светлина 

и непознати хора

сред белите полета на забравата

вървя сама и без понятие

къде ще стигна и къде отивам

пустинята е моето разпятие

изгубвам се под снежните й ридове

Станислава Станоева
"Градове и други острови" 2009
ИК "Жанет 45"