Анонимният вятър бора ми разреса косите -
остри, колкото жълтите улици на града.
Пих с аргонавтите вино бианко,
после търсихме златното руно,
но намерихме само корали и пясък
и Язон е сърдит.
Този залив е избродиран с кръстосани бодове –
син гоблен,
проснат в дългия процеп на невинните дни.
На Запад в лагуните залезът ляга.
Джеймс Джойс ми чете на ухо „Одисей”.
Станислава Станоева
Няма коментари:
Публикуване на коментар