дървеното ми конче
което закараха в кланицата насила
виждах -
слънцето се процежда през щорите
на хотелски стаи
тогава
златната рибка
скована
в прозрачния блок на аквариума
градове
затворени в преспапиета
останали в друго лято
в други пространства
целувки от захар
завити на панделка
виждаш само в черно и бяло...
Бог -
най-добрият обущар -
скроява обувки
с които да прекосиш празнотата
всъщност
щастлив си
че още умееш да се завръщаш
при тези призраци
аз мога вече единствено
да заминавам
Станислава Станоева
"Градове и други острови" 2009 г.
ИК "Жанет 45"
Няма коментари:
Публикуване на коментар