В огъня (на нестинарите от странджанското село Българи)

На пети пристъпва огънят.

По напукани от въглени пети.

И окръжността се пръсва като спазъм.

Болката лекува от смъртта.

Белите забрадки скриват

черните коси,

изгорели от босилек и дъбрава,

побелели от мъгли.

Тъпаните, гайдите проплакват

в тъмните от самота гори.

В сухото дере дере гласът на Странджа,

странна като необелен плод.

В ниското иконите танцуват.

Стъпват в жълтите искри.

И небето се самонаказва,

и небето се разтваря.

И валят звезди.

Станислава Станоева
Снимка: Георги Кожухаров