понеделник, 13 юни 2011 г.

Светият остров


Кипарисите,
пътят с острите треви -
жълти като броненосец.

В тихия следобед чувам -
Йоан приспива морските течения,
покръства времето.

Под каменните облаци
чайките разравят земята,
полагат яйцата си на топло.

Фарът прави крачка.
След дългия си сън мечтае
да се изтръгне
от корените на водата.

Станислава Станоева 

2 коментара:

Блага каза...

Чета всичко Ваше.
А Вие като че ли четете в душата ми.
Тук се чувствам у дома.
Благодаря!

Станислава Станоева каза...

благодаря много, Блага! поздрави :)