Пол

Мъжете носят слънцето на раменете

в нетърпеливото си основание

                               да са невинни.

Крилата им са остри от пропадане.

С усмивка

          прогнозират

                        пладнето.

Безкрайно е търпението на ръцете

да изтъкат послания,

                           да бъдат нужни.

Те мълчаливо пускат

                     хвърчила по вятъра.

Очите им са сребърни по пълнолуние.

Като деца, порастващи през лятото,

с илюзията, че са ангели,

те искат

           дяволски да са обичани.

Мъжете -

        нежните ръце на камъка.  

Станислава Станоева
"Градове и други острови" 2009
ИК "Жанет 45"