Кадифена ръкавица

Опушен грим,

шоколадчета върху сатенени възглавници...

Какво правиш тук с дългите си мигли,

с тесните си нокти,

стара червена шапчице,

надживяла всички вълци.

Краката ти се скъсяват със сантиметри,

защото лъжеш, лъжеш, лъжеш -

като поетите, които все си измислят бъдеще.

Кратките евфемизми да се залъгваш.

Кой днес сътворява събитие и издига в култ любовта.

Любовта, която умира винаги,

най-мръсната дума на този свят.

Златните рибки в аквариума

вече не изпълняват желания -

влияние,

тъпи играчки,

японско порно, рафинирано до сияние.

Водата има памет и минало,

викаме в нея глупости.

После повръщат реалност децата,

и остаряват като панелни блокове.

Харе Кришна, Аллах акбар,

амин, среден пръст и пръст при пръстта.

Всички все някога ще отидем

на дълго свиждане със смъртта.

Но днес,

как ще живеем днес,

спасени с кондоми и маски срещу радиация.

С тези протуберанси на лявото предсърдие -

девета степен по скалата на омразата.

Ядем новини, вечеряме прогноза за времето.

Нека мъртвите погребват своите мъртъвци.

Някои ходят дори в Швейцария

да се преселят в друг красив свят.

Изпивам тишината като бял абсент.

Зад прозренията няма спасение.

Отрязах с поглед 
черната котка на ръба на шосето.

Не ми липсва никой.

Дори приятелите.

Дори другите... 

Станислава Станоева