събота, 26 януари 2019 г.

Минуси



Четвъртък сутрин се будя
с цигарен дим под ноктите.

В сънищата ми зъзнещ снежен човек
с тънки следи от студ по устните.

Искам да не закусвам ниска облачност
и в гърлото ми да не гнездят цели фрази.

Зимата е дълъг сезон без любов,
като контрабас, оставен на стълбите. 

Из улиците празно като полигон.
По тротоарите - следи от зимна умора.

Един автобус минава на забавен каданс,
а в него пълно със снежни хора.


Станислава Станоева 

Зимна депресия




Вдишвам мъгла,
издишам облаци.
       
Хербаризираната роза се разпада
като далечно лято.


Станислава Станоева


неделя, 24 декември 2017 г.

Форми на живот



Без да търсиш
любовта сама те намира,
остава при теб,
докато тяло и душа не се изравнят по височина,
а една врана
не пусне на прага ти тънка сламка.

Без да искаш
любовта сама си тръгва,
връща ти свободата,
а краткият път между теб и другите
става бял и черен като първия сняг,
под който напролет никнат кокичета.

Станислава Станоева
"Форми на живот" 2017


неделя, 6 август 2017 г.

Персеиди




Дядовци гонят комари с бастуните.
Влюбени двойки пускат между себе си мрака.

Няма отдавна светулки във парка,
само цикади пищят до полуда в тревите.

Пропуква гръбнакът на главната улица.
Бавни таксита тропосват топлите булеварди.

Толкова падащи звезди изсипва небето
и нито една не успяваш да хванеш.

Станислава Станоева 
"Форми на живот" 2017

неделя, 12 март 2017 г.

Дзен неделя





падам от ръба на езика
хващам се за куките на думите

върху стената на една пуста автогара пиша
„Христос се подстрига
апокалипсисът се отлага
тъгата ще те спаси от разочарования
падам от всички възможни ръбове
думите са съдба”

няма никой в неделята
улиците се влачат след мен
няма дори един влак който да хванеш
„вземете влак А” свири Дюк Елингтън
напуснете орбитата на този свят

скуката е кльощава бабичка
празна зала за танци
детска градина без деца

не обичам празници
понякога
не обичам градове с пълни улици

гарвани и скорци летят над ръждивите керемиди
потъват в мъгла

Станислава СТАНОЕВА

вторник, 13 септември 2016 г.

Астрология


в края на лятото Меркурий е ретрограден
разрушава тънката връв, която свързва
мен и теб,
мен и вселената,
мен и всички клетки в тялото,
които от години искат
да се разпръснат като шепа сол

една Луна без курс броди по небето,
разчиства облаците,
прави празни дните,
заключени в кутийки,
за да не излетят по вятъра изгубени

Меркурий е в съвпад със Слънцето
в един особен градус,
от който виждам всичко
със погледа на врана

знам - това, което е убягвало, ще се завърне
като нарастваща Луна
в протяжния сезон на листопада

Станислава Станоева