петък, 5 август 2011 г.

Кадифена ръкавица


Опушен грим,
шоколадчета върху сатенени възглавници...

Какво правиш тук с дългите си мигли,
с тесните си нокти,
стара червена шапчице,
надживяла всички вълци.

Краката ти се скъсяват със сантиметри,
защото лъжеш, лъжеш, лъжеш -
като поетите, които все си измислят бъдеще.
Кратките евфемизми да се залъгваш.

Кой днес сътворява събитие и издига в култ любовта.
Любовта, която умира винаги,
най-мръсната дума на този свят.

Златните рибки в аквариума
вече не изпълняват желания -
влияние,
тъпи играчки,
японско порно, рафинирано до сияние.

Водата има памет и минало,
викаме в нея глупости.
После повръщат реалност децата,
и остаряват като панелни блокове.

Харе Кришна, Аллах акбар,
амин, среден пръст и пръст при пръстта.
Всички все някога ще отидем
на дълго свиждане със смъртта.

Но днес,
как ще живеем днес,
спасени с кондоми и маски срещу радиация.
С тези протуберанси на лявото предсърдие -
девета степен по скалата на омразата.

Ядем новини, вечеряме прогноза за времето.
Нека мъртвите погребват своите мъртъвци.
Някои ходят дори в Швейцария
да се преселят в друг красив свят.

Изпивам тишината като бял абсент.
Зад прозренията няма спасение.

Отрязах с поглед 
черната котка на ръба на шосето.
Не ми липсва никой.
Дори приятелите.
Дори другите... 

Станислава Станоева