без кипариси този път е тъжен
и криволичи
широколентовата магистрала е падащ цип
виждам мръсното бельо
на южна италия
африка се прозява към токчето на ботуша
пинии и пясък държат небето
сахара стои на пета разстояние
миризма на гранясало
и на празно
села пълни с козе сирене и маслини
смокини и чирози никнат по гръкляна на сушата
каменни къщи хладни като стар кладенец
сухо е виното
стяга гръбнака
пусти плажове
детски обувки и ръждясали джанти
препъват се в тях ветровете
пейзажът е жълто-зелен зехтин
горчив е
и леко нагарча
гайгеровият брояч на слънцето
търси сребърна вода да пречисти земята
прекрачвам най-вътрешното море
и чакам африка да ме набоде
като вуду кукла
на своето черно острие
Станислава Станоева
Станислава Станоева
