неделя, 7 ноември 2010 г.

ноември в керамоти


върху белия самотен плаж нарисувах
път за себе си
към дълбините на това море
отровно
нереално синьо
разбъркано от пясък и от глина

вълните тичаха към мен
за да ме стигнат

пред мен бе тасос -
на педя растояние от погледа ми снежен
огромен тъмен призрак беше тялото му
протегнато
в сезона на удавниците

и аз бях ной
животно
рядък вид
дошъл да излекува всички рани

накрай света да се спася
да се спася
да се спася
от себе си

затуй
събрах във шепи
раковини
камъчета
бели миди
фотографирах този бряг безлюден
във тъмните си ириси
а фериботът ме погълна в своята утроба като кит
мен – йона на самотните пространства


Станислава Станоева
"Градове и други острови" 2009
ИК "Жанет 45"



площад вандом


бял до изтъняване
тих призрак
болен от булимия
и прекалено разточителство
               на плюш и хлорофил

под тентата на риц
почиват спомените за разкош
със който ме е страх да се размина
отблясъци от златни ланци и диамантени браслети
поршета
       бентлита
             и короновани особи

окръжността ти се втвърдява като стар калъп сапун
лакеите са стражи в тишината
блестят с опасен звън прозрачните им ръкавели
колоната е с дървено сърце
промушена през главната артерия на слънцето

стоя сама
и заедно с другите

това усещане ме уморява
че трябва да общувам с някого
че трябва да говоря
                да говоря

а искам да мълча
така ми се мълчи сега
че чувам
как сградите с небето разговарят
на непознат език

Станислава Станоева
"Градове и други острови" 2009
ИК "Жанет 45"