под онова небе
ожулено от хиляди слънца
разкъсано от грапави луни
родих най-мръсното признание в любов -
излъгах че ще те обичам винаги
аз не умея да го правя още
аз мога само
да вдигам революции със че
докато пушим астматични пури
или със хемингуей да пия в някой бар
на старата хавана
а после да ловя огромни риби
под онова небе на куба
това умея да го правя
и друго също -
да се целувам върху бели плажове
като живота дълги и самотни
да плувам из карибските морета
да не подстригвам своите коси
да пия ром и кола на шезлонга
да се глезя
това го мога
сега
ще бъда твоята измислица
лъжата ти ще бъда
да те обичам винаги ти обещах
в най-мръсното признание в любов
затуй сега съм празна бяла стая
не ме мрази
за теб не съм готова още
вкръгли ме
създай небе звезди и плаж
и дай ми свобода
да се превърна в остров
Станислава Станоева
"Градове и други острови" 2009 г.
ИК "Жанет 45"
