
на В.
тъгата
е белег по tabula rasa
тежест
чертаеща знаци по всички години
тя
е къща в която те чакат
двор пълен с пчели и корени
вятър в завесите
и никой –
никой по стълбите
никой в кухнята
в спалнята празнота
празнота по таваните
само вятър
който се връща в стаите
търси те
вятър
който смразява комина
вятър
вятър
Станислава Станоева