Дълги бягства

Виждам празното море – стъкло и пясък -
тънките вълни, които се повтарят,
знам, че съм направена от тонове илюзии,
от проблеми със обичането,
криптофазия...

Все поглеждам към невидимите точки
във очите на следобеда, подпухнал от преяждане,
дълга като сламка от оранжеви коктейли
и се смея,
смея през очите си.

Как така пораствам,
как разбирам
всичко в този свят и нещичко от другия?
Вече с никого не мога да обядвам,
да говоря,
без да се преструвам.

Къс от мен си тръгва неподготвен.
Миг и век са равни във смъртта си.
Друга част от моя свят остава.
Всяка следваща година
е все по-къса.

И това, което си е тръгнало е тъжно,
а това, което предстои ще дойде.
Хората са времето, което се изплъзва
и пространство, което се променя
непрестанно.

Само във сезоните си този свят е малък.
Аз отдавна не познавам никого.

Гледам празното море и чувам
гласовете на удавниците
как ме викат.

Станислава Станоева 
"Градове и други острови" 2009

Тайно евангелие от Исус / Secret Gospel by Jesus

Ако те помилват по едната буза,
обърни и другата.
Ако имаш две ризи,
съблечи едната, а после другата.

Любовта е като смъртта.
И една целувка
може да затвори очите ти.

.........................................................

Whosoever shall caress thy right cheek
turn to him the other also.
And if you have a coat and a cloak,
take them off one by one.

Love is like death.
Even one kiss
can close your eyes.

Станислава Станоева 

Human Design

Подредени са по доброта,
по височина и красота
вътрешната ми усмивка фюжън,
погледът навътре взрян.

Минимъл стилът си опонира
със готическото ми сърце,
с мисълта ми арт нуово,
с рококото на очите,
с мавърската архитектура на ума.

Гостите са много,
дълго се задържат за духа ми арт деко.

Както и да го погледнеш,
в разностилието обитавам,
седнала в дивана
на бароковата си душа.

Станислава Станоева 

След Края на света

Край на света,

край на любовта,

край на смъртта,

край на историята,

край на чувствата,

край на времето,

край на пространството...

Край на края.

Хронотопът не може да бъде счупен

като погача.

Календарът на маите е кръгъл амулет,

змия, захапала опашката си.

Тогава:

начало на света,

начало на любовта,

начало на смъртта,

начало на историята,

начало на чувствата,

начало на времето,

начало на пространството...

Начало на началото.

Всичко е хубаво в началото.

 
Пък и нали в началото бе Словото...

Станислава Станоева

Октомври

Бяла котка гони черни врани.
Слънцето пали пожар в края на двора,
вари компот от дюли.
 

В комина на къщата падат звезди.
Излитат закъснели прилепи.

Станислава Станоева

Есенно равноденствие

Дълги сенки на стъклени птици
плуват привечер в топлия въздух.

Жълти остри треви гледат влюбено залеза

и пробождат пейзажа с невидими куки.

Ти стоиш сред полето с тънка есенна риза

и сърцето ти ще изкочи от толкова щастие.

На прозрачната линия между хълма и вятъра

блесват първите бледи звезди като ангели.

Станислава Станоева