в прегръдката си океанът ме заключи
полазиха студените течения
а после топлите донесоха
знамения от крал артур
писмо в бутилка
сър галахад от замъка
един граал във който да събирам впечатления
и миризми на уелс
чета на келтски твоите послания вода
разливам се до атлантическия ти гръбнак
опирам се на морските ти кончета
на водораслите и на медузите
лежа като в хамак на лодката
оставена сама сред дюните
и съм щастлив човек
защото
едни треви ми свиреха
на контрабасите на своите зелени корени
земята тук е тъй окръглена от въздух
и от мълнии
по мъжки груба като длани на ръгбист
и същевременно загадъчна
като жените на рибарите
красива съм по улиците с къщи остри като рог
а минувачите ме гледат влюбено
и ме оставят
да врежа тялото си в този объл залив
и да премина под дъгата без да се променям
крадат от мен
от топлият ми юг
гравиран до последно по сърцето
Станислава Станоева
"Градове и други острови" 2009 г.
ИК "Жанет 45"
