морето е прибой от счупени мозайки лего
студено гробище на китове
лежа в хамака му и си припомням зимата
как остарях под хирургическия вятър
(видях смъртта в лицето на любими хора)
и как заплаках...
пронизват ме самум
пустиня
листо от палма
сушеното на вятъра пране докосва кипарисите
дали съм елемент от този свят
или това е моята илюзия
сънят
миражът...
това ли усвоих през краткото си съществуване -
комикси
вентрилокизъм
куклен театър
в прозявката на гларус долавям вик на динозавър
лежа на непознати плажове
и декорирам тялото си с камъни
измислям неизвестен пиърсинг
така разбирам думите на лятото
Станислава Станоева
"Полет в камъка", 2002 г.
ИК "Марица"
Няма коментари:
Публикуване на коментар