знам корените на водата
познавам ги с цялата си длан
с очите които гледат през нея
с всички потъвания все по-дълбоко
зад тишината скрита във всяка капка
от която въздухът се сгъстява
тялото ми го няма тялото ми изчезва
там – в най-прозрачното –
до границата на виреене
лек син балон от лунапарк в края на лятото
пълен с озон и пясък
с който меря дълбочините
после наобратно ме подхвърлят вълните
аз съм новородено сгърчено бебе
с гумен клюн ме дълбае въздухът
и ме втвърдява като обувка за тенис
с цялата гравитация върху кожата
чувам нежния шепот на кислорода
дишай
дишай
Станислава Станоева
"Теория на всичко" 2013 г.
ИК "Жанет 45"
Няма коментари:
Публикуване на коментар