Станислава Станоева
poetry book
сряда, 28 април 2010 г.
раздяла
страхът от дълга памет
от някога
тогава...
пространство
дълго като нож
със който да отрежат другото
сглобяват хвърчила
с лица на ангели
изпращат ги по вятъра
и който се смее последен
затваря вратата
Станислава Станоева
Няма коментари:
Публикуване на коментар
По-нова публикация
По-стара публикация
Начална страница
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар