Разбягват се като на турско погребение
измислените градове, в които съществуваш.
Хартиените улици се сгъват по диагонал.
Рушат се къщите като прояден зъб, пропадат.
Най-трудно се обича през април.
Денят е слаб и уязвим от студовете.
Самоубийствени следобеди довършват
замлъкнали цигулкови концерти.
Тролеите са окуцели катафалки,
аквариум, заключен с белезници.
Превозват вкоченени манекени
по улици по-черни от кокичета.
Оранжев e дъждът от Север.
Изсипва вулканична пепел с дъх на огън.
На Изток земетръси и цунами
зареждат въздуха със радиация.
Събуждаш се. Не вярваш, че те има.
По ъглите се крие зима.
Далечно радио сигнализира,
че пролетта е пълна с електричество.
Станислава Станоева
1 коментар:
Хууууубаво стихотворение. Бууулевард - винаги съм си падала по"у" то в тази дума;)
Април за бавно обичане. Така неприличен!:);)
Публикуване на коментар