кардиф

в прегръдката си океанът ме заключи
полазиха студените течения
а после топлите донесоха
знамения от крал артур
писмо в бутилка
сър галахад от замъка
един граал във който да събирам впечатления
и миризми на уелс

чета на келтски твоите послания вода
разливам се до атлантическия ти гръбнак
опирам се на морските ти кончета
на водораслите и на медузите
лежа като в хамак на лодката
оставена сама сред дюните
и съм щастлив човек
защото
едни треви ми свиреха
на контрабасите на своите зелени корени

земята тук е тъй окръглена от въздух
и от мълнии
по мъжки груба като длани на ръгбист
и същевременно загадъчна
като жените на рибарите

красива съм по улиците с къщи остри като рог
а минувачите ме гледат влюбено
и ме оставят
да врежа тялото си в този объл залив
и да премина под дъгата без да се променям
крадат от мен
от топлият ми юг
гравиран до последно по сърцето

Станислава Станоева
"Градове и други острови" 2009 г.
ИК "Жанет 45"

the metropolis

екзотичен парфюм
обувки гучи
долче и габана така ви обичам
пред театър емпайер
свалям диамантените си колиета
и ги хвърлям на гълъбите
куци от слушане на викове

жени на възраст с лилави перуки
пазаруват в хародс по чехли
лейди ди и доди
са скучни портрети
мъжът на касата е елтън джон
преди да ми целуне лявата ръка
го разпознавам по емблемата

конете пред двореца на елизабет
са толкова красиви
по-красиви от ездачите
милениум бридж ме захвърля пред сейнт пол
влача се из ситито
сред небостъргачи

на южния бряг срещам шекспир в оригинал
юпита медитират
събули удобните си обувки
сред паркове пълни с бегачи
вратовръзките им са модерни бесилки
северният бряг е сираче

сред скулпторите на хенри мур
ставам луничка по бузата на тейт модърн -
този авангарден хамбар

духът на света виси
на врата на адмирал нелсън
на площад трафалгар

Станислава Станоева
"Градове и други острови" 2009 г.
ИК "Жанет 45"

кафене амстердам

фейсконтрол

чайна церемония

силиконови деколтета

диамант гравиран върху кучешки зъб

парад на хвърчилата

не ми липсва домът ми

по студените канали
изтича синята кръв в края на континента

изяждам тялото на тази ниска земя
като весело кексче пълно с трева
и захари

страхувам се да ме обичат

изобщо
страхувам се от силни чувства
гарнирани с лалета

обичам хлад на задни дворове
и вятърни мелници в разхвърляни улици
затова се спасявам на север

изпушвам един джойнт
и чета спиноза

червените фенери ми отиват на очите

ти каза
не си пенелопа а одисей
докато те премествах
като камък от дзенбудистка градина
всеки път на различни места

остави ме да коригирам
грешките на растежа
после
после ела


Станислава Станоева
"Градове и други острови" 2009 г.
ИК "Жанет 45"

париж

червената ти мелница по булевард клиши
подостря токчетата на жените
от тъмното метро през шлюзовете духа топъл вятър
разрошва погледите на мъжете
отправя ги към сен дени
да видят проститутките увехнали от липса на любов и недостатъци

подстриганите кестени вкопават сенки по елисейските полета
за да преминеш по нататък трябва да се шмугнеш
през триумфална арка
да подържиш наполеон за дрехата
да се здрависаш със дьо гол
да си починеш във д’орсе и пти пале
да полетиш със гълъбите
да нарисуваш минувачите
катерещи излъсканите стъпала на монмартър гърбав от история

париж
държа безсмъртния ти дух в дланта от страхове
че може да си невъзможен
под нотър дам шлифовам сградите в пастелно бяло
и чувам по залитащите твои улици гласът на ангели
откъм реката улични сирени
промъкват остър въздух към осветените ти острови
сите е мой и сен луи е също мой
ще ги премина по диагонал ще ги прескоча целите
със острото средновековие върху измачканата блуза на площад конкорд

в градините на тюйлери почивам по зелените морави
студенти ми подават ябълка по-жълта от око на лъв
да бъда ева в нова версия на приказката за началото
айфеловата кула слага бляскави одежди в края на деня
аристократка изхабена от очакване на своя нов любовник

със корабче ще влезна във сърцето ти и ще остана там
ще татуирам тялото ти по плътта си
ще бъда нощна птица на площад пигал
ще съм чаровна до последата си педя
абсентът - изумрудено зелена фея - ще ме омайва
за да скоча с бънджи от небостъргача монпарнас

не бих могла да те опиша целия
париж - градът на времето

завивам се с бароковото ти небе
и под очите ми се стичат сънища


Станислава Станоева
"Градове и други острови" 2009 г.
ИК "Жанет 45"

джазклуб във византион

моден лебъл

дрескод
бранд
порше

говориш ми с дрезгави устни
палиш следваща пура
населяваш ме с илюзии
за скъпи къщи
палто от норка
за хладни вили с бели завеси
и басейн пълен с удавници

vip яхтклуб
скуош рано сутрин
тенис следобед
тайландска прислужница
с венерически болести

гравиран си по табакерата ми
пуша те като цигара лайт
и те режа на части с острите си мигли
първо изрязвам сърцето
после ръцете
разчленявам те
а ти си мислиш че се шегувам

когато ме гледаш
са червени желанията ти

нощта е пияна сводница
пее на плейбек били холидей
саксофонът татуира джаз по ръцете ми
да импровизирам после
когато
разбирам колко ми липсваш
в град
пълен с улици
площади
паркове
и
море в средата
вместо сърце


Станислава Станоева
"Градове и други острови" 2009 г.
ИК "Жанет 45"

пребиваване в константинопол

I

Зад каменни стени цъфтят магнолии
и тръни за венци.

В зелените коси,
върху самия ръб на континентите
брегът се е заплел сред хоризонт от кораби и хора,
които се домогват до властта ти,
град,
обрасъл в спомени.

Не искам, а си спомням.

II

Очите на иконите са само предговор
към дългите ти набези да превъзмогнеш сушата.

Религиите хвърлят зар.

Завърнали се призраци превземат мисълта -
година след година -

винаги.


III

Купувам папагали от пазара,
а те разказват твоята история със раздвоен език -
универсален наратив
като мъха, обвил дворците покрай Босфора.

Мирише на море и водорасли.

Така
годините ухаят.


IV

След залеза
остават пълнозърнести реколти дъжд.
Със остър връх луната ще си окоси звезда
и ще извае многопластово сграфито.

Затрупани с цивилизации,
тежат устоите ти,
птичи град,
затворил в себе си вода,
за да я чуеш.


V

В гласа на рибните пасажи има юг.

Завърта се като виенско колело
дервишът на оранжевото слънце.

От белите стени повява хлад
и светлина,
а минаретата
с небето тайно разговарят.


VI

Ръждивите самотни гарвани напомнят
онези празнични сезони,
в които си тъгувал
и мълчал.

Във златен вододел,
между подпухналите зидове,
по улици, по-обли от дъжда,
се раздвояваш в предела на влияние.


VII

Сърцето ти е мраморно и щедро.

Затворил си сезоните като зелена ябълка
и с дълги мигли ги нарязваш.

През жълтите очи на Ориента
умееш на хиляди езици да обичаш,
град,
подпиращ времето, за да не падне.

Станислава Станоева