площад вандом

бял до изтъняване

тих призрак

болен от булимия

и прекалено разточителство

               на плюш и хлорофил

под тентата на риц

почиват спомените за разкош

със който ме е страх да се размина

отблясъци от златни ланци и диамантени браслети

поршета

       бентлита

             и короновани особи

окръжността ти се втвърдява като стар калъп сапун

лакеите са стражи в тишината

блестят с опасен звън прозрачните им ръкавели

колоната е с дървено сърце

промушена през главната артерия на слънцето

стоя сама

и заедно с другите

това усещане ме уморява

че трябва да общувам с някого

че трябва да говоря

                да говоря

а искам да мълча

така ми се мълчи сега

че чувам

как сградите с небето разговарят

на непознат език

Станислава Станоева
"Градове и други острови" 2009
ИК "Жанет 45"