събота, 2 юли 2011 г.

Пол

Мъжете носят слънцето на раменете
в нетърпеливото си основание
                               да са невинни.

Крилата им са остри от пропадане.
С усмивка
          прогнозират
                        пладнето.

Безкрайно е търпението на ръцете
да изтъкат послания,
                           да бъдат нужни.
Те мълчаливо пускат
                     хвърчила по вятъра.
Очите им са сребърни по пълнолуние.

Като деца, порастващи през лятото,
с илюзията, че са ангели,
те искат
           дяволски да са обичани.

Мъжете -
        нежните ръце на камъка.  


Станислава Станоева
"Градове и други острови" 2009
ИК "Жанет 45"

Няма коментари: