площад вандом

бял до изтъняване

тих призрак

болен от булимия

и прекалено разточителство

               на плюш и хлорофил

под тентата на риц

почиват спомените за разкош

със който ме е страх да се размина

отблясъци от златни ланци и диамантени браслети

поршета

       бентлита

             и короновани особи

окръжността ти се втвърдява като стар калъп сапун

лакеите са стражи в тишината

блестят с опасен звън прозрачните им ръкавели

колоната е с дървено сърце

промушена през главната артерия на слънцето

стоя сама

и заедно с другите

това усещане ме уморява

че трябва да общувам с някого

че трябва да говоря

                да говоря

а искам да мълча

така ми се мълчи сега

че чувам

как сградите с небето разговарят

на непознат език

Станислава Станоева
"Градове и други острови" 2009
ИК "Жанет 45"

мумии

 

мълчим най-вече във следобедите

тогава въздухът е сребърен
и носи мирис на море
на млад рапан
на отлив
на сламени вдовици
и на гръмотевици

дори и кучетата млъкват
в това лениво междувремие

в мига преди да проговорим
една издайническа паяжина ще ни обвие -
мен и тебе -
додето заприличаме на мумии

така археолозите ще ни открият някога
и ще гадаят
по пръстените на телата
на колко сме години

Станислава Станоева

"Полет в камъка" 2003 
ИК "Марица"

Въпрос

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Ако лявата ръка не знае
какво прави дясната
и всяка неделя идва есента,
а голямата стрелка се отклонява от времето
с подутите си крайници,
как ще обясня
на всички празни улици
и плешиви площади,
че държах сърцето ти
в дланите си.

 

Станислава Станоева

Ерес

Изрусялото тяло на август ме оребрява -
мен - лодка заседнала в края на лятото.

Небето с празни джобове си спомня за зимата
и разбърква крилата на птиците в ятото.

Прозрачна е жаждата.
На глътки разсипва
в чашата на сезоните пясък и водорасли.

Шамандурите - балони изпуснали детството,
охраняват отчаяно тъжните плажове.

Аз - слънчоглед с оранжеви ириси,
хващам пейзажа
и гледам подире ви липсващи облаци.

Сухи диви стърнища
рисуват графити за дъжд и носталгия.

След дълго потапяне водата е ерес.


Станислава Станоева
"Градове и други острови" 2009
ИК "Жанет 45"

empty

на В.

тъгата
е белег по tabula rasa
тежест
чертаеща знаци по всички години

тя
е къща в която те чакат

двор пълен с пчели и корени

вятър в завесите
и никой –
никой по стълбите
никой в кухнята
в спалнята празнота
празнота по таваните

само вятър
който се връща в стаите
търси те

вятър
който смразява комина
вятър
вятър


Станислава Станоева

Играта

"... уж никога не влизаме със взлом
един при друг, а после се ограбваме..."
Добромир Тонев


От двете страни на библейската ябълка -
така сме невинни
в своите полове.

Телата ни - гъвкави риби от светлина...

Колко е кратък сезонът на голите ни илюзии.

По плътта - белези за фатален край,
изписват межда
по челото на стаята.

Раят е скучен сценарий за вечността.

Любовта - екзекуция на невинен.


Станислава Станоева