Божествена наука

Всяко тяло е космос

със стремеж към разпадане.

Свободата да бъдем различни

ни превръща във хаос.

Един мъдър човек знае

как остарява материята.

Нищото има частици

непоносима тежест.

Човек с непредвидени спомени

от звездите съшива гоблени.

И играе със Бог на онази тераса,

от която се виждат вселени.

Станислава Станоева

Венециански карнавал

Търкулват се пера от птица Рух.
Обувки - със токи като история.
Цветя и шапки – захарен памук.
Умората под маските се напластява.

Перуките опират в кринолин.
Готически играчки дефилират.
Под тежестта на милиони цветове
и земното притегляне заспива.

Стъклото на Мурано – крехък гонг -
пропъжда глъчката и в тишината чувам
как гълъби кълват зърната на дъжда,
а после постепенно ослепяват.

Полита ангелът, понася тежестта
върху крила по-бели от чаршаф на монахиня.
Площадът онемява от тъга.
И вече знам, че този град е нереален.

А лодките – лазурни пощальони на студа –
се удрят във ръба на континента.
Звукът отеква в жълтото небе.
Пречупва своя стъклен прешлен зимата.

Станислава Станоева

воден град

да се изгубиш
сред каналите на този град
да се изгубиш в себе си

и да откриеш
йосиф бродски
край моста на въздишките
как гледа мрака
и не знае кой е

безкрайно непознати
отчуждени
да покръстосвате със корабче
из островите в топлата лагуна
без дума да си кажете -
два древни минотавъра
удобно вцепенени в лабиринта на съзнанието

не може никой
да затвори в изречение венеция
между греха и светостта
стои водата

Станислава Станоева 

Лятна Венеция

По обед слънцето ни вдъхновява да поседнем до водата,
да пием свежия поток от блеснали туристи със светкавици
и да нахраним гълъбите със зърна от свойта плът,
разкъсана от топлина и влага, и мълчание.

Една гондола се забива в тялото на лятната лагуна,
от раната потичат хиляди канали.
Хотелите извикват водните таксита за разходка
и обещават лукс и капчици носталгия.

Сан Марко почернява от мравуняка.
Тълпите се придвижват на рояци и на пръсти.
Дворците побеляват – мъдри старци –
и се усмихват с хладно недоверие.

Гондолиерите прегракват от очакване.
Във “Флориан” кафето пари от аристократизъм.
Водата под моста Риалто е къдраво ангелче.
В Канале гранде една анаконда спи и сънува.

Следобедът се скрива в шепите на Марко Поло.
Пристанището плиска пръски хлад и спотаени мигове.
От белия дворец на дожите се хвърлят гълъби самоубийствено.
Спасява ги единствено звукът на флейта и пиано.

Станислава Станоева

Южно убежище

Морето е до мен, а е така далече,
избягало след лятото на сушата.

Циклонът обещава дъждове
над белите самотни плажове.

Заставам на прозореца и вдъхвам мириси
на съхнещи треви, на прашна буря.

Един протяжен Ориент
в душата ми отчаяно танцува.

В такава нощ животът ми се пита
дали напред със мен да продължава.

Светът е детска люлка, мъртво конче
в ръцете на триръка заклинателка.

Блести градът с неонови разпятия,
с генезиса, шума и булевардите.

Изсъхнала от вятъра маслина
ме приютява в нежните си шепи.

Станислава СТАНОЕВА 
"Градове и други острови" 2009

Нощно къпане

Като потънала лодка
си топло и тъмно, море.

Аз съм мъртво вълнение
пред стъклени брегове.

Плувам срещу мъглите,
към фара на Вирджиния Улф.

Назад е домът на тъгата -
самотен и глух.

Викни от хоризонта вълните
да ме завият докато спя.

Или ракът отшелник обратно
в черупка да ме прибере.


Станислава Станоева
"Полет в камъка" 2002