Търкулват се пера от птица Рух.
Обувки - със токи като история.
Цветя и шапки – захарен памук.
Умората под маските се напластява.
Перуките опират в кринолин.
Готически играчки дефилират.
Под тежестта на милиони цветове
и земното притегляне заспива.
Стъклото на Мурано – крехък гонг -
пропъжда глъчката и в тишината чувам
как гълъби кълват зърната на дъжда,
а после постепенно ослепяват.
Полита ангелът, понася тежестта
върху крила по-бели от чаршаф на монахиня.
Площадът онемява от тъга.
И вече знам, че този град е нереален.
А лодките – лазурни пощальони на студа –
се удрят във ръба на континента.
Звукът отеква в жълтото небе.
Пречупва своя стъклен прешлен зимата.
Станислава Станоева
Няма коментари:
Публикуване на коментар