empty

на В.

тъгата
е белег по tabula rasa
тежест
чертаеща знаци по всички години

тя
е къща в която те чакат

двор пълен с пчели и корени

вятър в завесите
и никой –
никой по стълбите
никой в кухнята
в спалнята празнота
празнота по таваните

само вятър
който се връща в стаите
търси те

вятър
който смразява комина
вятър
вятър


Станислава Станоева

Играта

"... уж никога не влизаме със взлом
един при друг, а после се ограбваме..."
Добромир Тонев


От двете страни на библейската ябълка -
така сме невинни
в своите полове.

Телата ни - гъвкави риби от светлина...

Колко е кратък сезонът на голите ни илюзии.

По плътта - белези за фатален край,
изписват межда
по челото на стаята.

Раят е скучен сценарий за вечността.

Любовта - екзекуция на невинен.


Станислава Станоева

неонови пророци

мохамед
христос
буда
мойсей
заратустра

видях лицата ви от другата страна на пътя
в рекламите по лъскави списания
във нощните маркети
и билбордове по магистралата

да бъдем откровени до последно

ще ви покажа мойта стигма
преди да ви родя

мълча
и се заемам да подреждам хаоса

ще ви зачена всички

ще бъда бременна вселена

а вашите бащи ще ме обичат истински
защото ще съм пълна с обещания

Станислава Станоева

АЗБУКА

Ако погледна към генезиса
Бял и недокоснат е животът
Въже по хоризонта е опънала земята
Гърбът на слънцето е черен от изгаряне

Дървото срича хлорофила със усилие
Епизодично се издигат гилотини революции
Жълт е езикът на историята от мълчание

Зад каменни прегради спят послания
Извезвам с пръсти барелефа на душата
Йодирани от митологии и притчи са илюзиите
Криле сковават събирачите на изречения

Любовните послания са крясък на душата
Мъжете и жените са еднакви в греховете
Невежите посяват нови библии
Осеменяват този свят с измислици за бъдеще

Перуката на космоса е олисяла
Разресва всяка мисъл на столетията
Студът напуква очертанията на телата
Треперим под леда на безсезонието

Усещам как под гърбицата на деня
Физичните закони ме създават
Хартиени оръжия ще раждат думите
Цветът им ще е остър от понятия

Човекът е единствено мерило на душата
Широко се простират древните му скелети

Ще се препънат сенките в съмнения
Ъглите ще се свият във хралупата на буква
Ь която трябва да се срича още

Юзда скроявам на посоките и хронотопа а
Ябълка ми е приготвила змията и ме чака


Станислава Станоева
"Градове и други острови" 2009
ИК "Жанет 45"

Да целунеш Оскар

Ангелът на Пер Лашез
е страшен -
пияна птица, която не може да отлети.

С издърпани очи от тръпка на доволство,
презрително отказващ да е като всички.

Ангелът на Пер Лашез
е твоят ангел, Оскар.

Осакатените му гениталии -
остра рибена кост,
засядат в хранопровода на добрите нрави.
Преспапие,
тъгуващо за дългите ти пръсти...

По сивата стена
най-дългата целувка
минава
от уста
в уста.

Пазачите са неразумни -
самите те залитащи пияни ангели,
опитващи да заличат
следите от любов по каменната ти обвивка.

Лежиш -
обезглавен, самотен Йоканан -
и хиляди невинни дъщери и синове на Саломе
държат главата ти на блюдото на този век.

Докато те прегръщат.


Станислава Станоева

спомен

очаквам пони за рождения си ден с години
а вече знам че няма да ми купят
дори виенско колело и проходилка
не ми достигат за живота

сега ще ми ги подариш ли

ще ми откраднеш ли
пързалка
люлка
пясъчник
от кучета и от пчели да ме е страх
шейна
и жълт молив с гумичка
за да показвам дните в календара

къде е малкото ми столче
с което се повдигах да достигна обич
герданите от мидички
лекарствата които някога изпих защото съм послушна

ще ги завърнеш ли

преди да остарея
небето ще е черен лист
по който пиша своите желания

Станислава Станоева
"Градове и други острови", 2009 г.
ИК "Жанет 45"