АЗБУКА

Ако погледна към генезиса
Бял и недокоснат е животът
Въже по хоризонта е опънала земята
Гърбът на слънцето е черен от изгаряне

Дървото срича хлорофила със усилие
Епизодично се издигат гилотини революции
Жълт е езикът на историята от мълчание

Зад каменни прегради спят послания
Извезвам с пръсти барелефа на душата
Йодирани от митологии и притчи са илюзиите
Криле сковават събирачите на изречения

Любовните послания са крясък на душата
Мъжете и жените са еднакви в греховете
Невежите посяват нови библии
Осеменяват този свят с измислици за бъдеще

Перуката на космоса е олисяла
Разресва всяка мисъл на столетията
Студът напуква очертанията на телата
Треперим под леда на безсезонието

Усещам как под гърбицата на деня
Физичните закони ме създават
Хартиени оръжия ще раждат думите
Цветът им ще е остър от понятия

Човекът е единствено мерило на душата
Широко се простират древните му скелети

Ще се препънат сенките в съмнения
Ъглите ще се свият във хралупата на буква
Ь която трябва да се срича още

Юзда скроявам на посоките и хронотопа а
Ябълка ми е приготвила змията и ме чака


Станислава Станоева
"Градове и други острови" 2009
ИК "Жанет 45"